Блог на Институт за икономическа политика

Проф. Андраш Инотай

Унгария, както и повечето от новите страни членки на Европейския съюз, печално поглеждат върху равносметката от членството си в Съюза в светлината на върлуващата икономическа криза. И както може да се предположи, поглеждат и върху политическата цена, която един ден трябва да бъде платена за нарастващото недоволство.

През годините бившите комунистически страни от Централна и Източна Европа  (ЦИЕ) защитаваха своето право да бъдат пълноправни членки на ЕС и всякакви дискусии за членство „втора ръка“ бяха отхвърляни като популистки, анти-европейски и неоснователни. Така преходните периоди, договорени преди последното разширяване на ЕС бяха представяни като временни мерки, всяка от които с график или конкретни условия за изпълнение. Самите преходни периоди се простират от селското стопанство до еврозоната, от движението на работна сила до Шенгенското пространство – все области на договорите за присъединяване, които полагат основата на пълноправното членство в ЕС. Read the rest of this entry »

Моника Панайотова

„Единството на Европа беше мечта на малцина. Тя стана надежда за мнозина. Днес тя е необходимост за всички” са думи, изречени от един от бащите основатели на Европейския съюз, Конрад Аденауер. Тези изречения, изказани през XX век, звучат изключително актуално и днес. Бъдейки решителна крачка в интеграционния процес на ЕС по посока на федерация и респективно развивайки неговото политическото измерение, Лисабонският договор се превръща в олицетворение на думите на немския политик. Конвентът бе мечта, Договорът за създаване на конституция, отхвърлен в резултат на френското и холандското „не” през 2005 бе надежда на мнозина, а Лисабонският договор, въпреки първоначалното ирландско „не” и препядствията от Чехия и Полша бе осъзната необходимост за всички. Изхождайки от институционалния триъгълник на ЕС, а именно: Европейският парламент, който защитава интересите на гражданите, Европейският съвет, който защитава интересите на страните членки и Европейската комисия, която защитава интересите на ЕС, бихме могли да очертаем три вида необходимости: Read the rest of this entry »

Калин Маринов

В условията на неясно икономическо бъдеще за България и сериозно засегнат пазар на труда, обстоятелствата налагат да се стига по-далеч от общоприетите лавирания, за да се посрещнат предизвикателствата, съпътстващи свиващото се национално стопанство. В настоящата статия съм обърнал внимание на опциите за приложение на един от инструментите на държавата за оказване на влияние на пазара на труда, а именно минималната работна заплата (МРЗ). При ограничени възможности за монетарна политика  и все по-ограничени за фискална , успешните управленски стъпки е възможно да се крият в прилагането на нов подход по отношение на вече добре познатите ни мерки. Read the rest of this entry »

Драгомир Белчев

Логична е идеята на министър Божидар Нанев да се приеме някакъв способ за повишаване на събираемостта на здравните вноски. На практика който не плаща т. нар. вноска „здраве“, да носи административна отговорност за това и събирането на натрупаните задължения да бъде оптимизирано с налагането на определена глоба.
В момента у нас след определен брой „празни“ месеци се прекратяват здравноосигурителните права. В други европейски държави, да речем Германия и Франция, вноската е задължителна и има доста солени глоби за всички, които не я плащат. В дългосрочен план подобна промяна ще осигури повече приходи в нашата система. Read the rest of this entry »

Мариана Трифонова

Дебатът около сформирането на новата Европейска комисия се разгоря още при гласуването за неин председател. Макар досегашният заемащ поста, португалецът Жозе Мануел Дурау Барозу, да беше единствената кандидатура, съществуваха сериозни опасения относно неговото преизбиране. Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки обявиха още през лятото подкрепата си за Барозу, но номинацията му срещна сериозен отпор от страна на “Зелените” и значителна част от социалистите. В крайна сметка на 16 септември Европейският парламент го остави начело на „европейското правителство”, като той успя да спечели доверието на 382 депутати, 219 гласуваха „против”, а 117 избраха да не вземат отношение. Read the rest of this entry »

Моника Панайотова

Мнозина прогнозираха, че 2009-та ще бъде годината на Западните Балкани, така ли е, обаче, наистина?

Ако направим кратък прочит на случващото се на регионалната сцена, бихме могли да кажем, че фокусът днес се измества върху три момента, които ще възпрепятстват в една или друга степен европейската перспектива на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство от Западните Балкани: от една страна това е световната финансова и икономическа криза, от друга страна са т.нар „двустранни спорове” и на трето, но не по важност място – отхвърлянето на Лисабонския договор. Read the rest of this entry »

Надя Йоргова

През последните две десетилетия се създаде впечатление, че прилаганите в България управленски мерки в сферата на икономиката сякаш традиционно са от “второ поколение”. Този факт е положителен, тъй като предполага доза адаптивност, вместо просто копиране на модели. Например валутния борд – приложената в България версия е различна от класическата. Фиксирането на валутния курс стана при запазване на част от възможностите БНБ да провежда парична политика. Така от далечната 1997 г. до днес банковата системата „играе” по правилата на валутен борд от второ поколение. Несъмнено резултатите от режима на паричен съвет са положителни – постигна се цялостна стабилизация след въвеждането му, а в сегашните условия на световни финансови сътресения банковата ни система стои стабилно (въпреки липсата на ръст в печалбите, не отчита и големи загуби). Read the rest of this entry »

Мариана Трифонова

Критиката с марка „ЕС” като че ли се превърна в ежедневие за българските политици през последните няколко години. Един от актуалните примери в тази посока долетя наскоро от Холандия, която заяви, че ще настоява за по-строги мерки спрямо България и Румъния. Холандското правителство, подкрепено от още няколко страни членки на Съюза (вероятно Великобритания и Франция), излезе със становище, че Механизмът за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да се обвърже с влизането в сила за страната ни на Шенгенското споразумение. Read the rest of this entry »

Надя Йоргова

Международният валутен фонд (МВФ) е финансова организация към ООН, която има за основна цел да следи и да подпомага стабилността на валутно-финансовата система в световен мащаб. Страните, основали със собствени вноски организацията през 1944 г. са 45, докато към днешна дата те наброяват 186. В настоящето, основните дейности на фонда са в областта на мониторинга, както и на оказване финансова и техническа помощ на страните. За нуждите на водената от фонда финансова политика логично възниква и необходимостта от специфичен вид валута, която да служи като международен резервен актив и като валута за международни разплащания между отделните държави. Read the rest of this entry »

Ясен Георгиев

Йероглифът за криза и възможност в китайската азбука е един и същ. Поне това се казва в популярна реклама. Дори и това да не е така, има достатъчно основания да се погледне на кризата като на възможност. Възможност да се ускорят процеси, които иначе биха продължили много по-дълго, при това при условия, различни от установените.

Изглежда, че богатите на горива емирства от Арабския полуостров много добре разчитат китайската азбука и не по-малко прецизно прилагат наученото и то не къде да е, ами в Европа и по-точно в Германия. Така например започналата през 2007 г. вълна от придобивания на дялове в германски компании от страна на компании и държавни инвестиционни фондове (ДИФ) от Обединените арабски емирства (ОАЕ) получи особен тласък с изострянето на кризата през 2009 г. Както може да се очаква, това не остави безучастни германските политици, които само няколко месеца след въвеждането на мерки за ограничаване на чуждестранното участие в германски компании, изпаднаха в ситуация на мълчаливо съгласие и прикрита радост от новите крупни акционери в сериозно засегнатaта от спада в експорта германска индустрия.

Но нека се проследим хронологията.
Read the rest of this entry »