Блог на Институт за икономическа политика

Надя Йоргова

Международният валутен фонд (МВФ) е финансова организация към ООН, която има за основна цел да следи и да подпомага стабилността на валутно-финансовата система в световен мащаб. Страните, основали със собствени вноски организацията през 1944 г. са 45, докато към днешна дата те наброяват 186. В настоящето, основните дейности на фонда са в областта на мониторинга, както и на оказване финансова и техническа помощ на страните. За нуждите на водената от фонда финансова политика логично възниква и необходимостта от специфичен вид валута, която да служи като международен резервен актив и като валута за международни разплащания между отделните държави. (още…)

Надя Йоргова

Напоследък заглъхнаха дискусиите около важността и времевия хоризонт за въвеждане на евро валутата като основно разплащателно средство в България. Вниманието ни се отвлича от все по-осезаемите ефекти от финансовата, наред и  с разразилата се в началото на годината газова криза, както и всички останали ежедневни “горещи” теми. Така неусетно изминаха повече от две години членство на страната ни в ЕС и същевременно извън еврозоната и дори извън Валутния механизъм II. Плюсовете и минусите около потенциалната крачка в тази посока също остават до известна степен забулени в мъгла и недотам ясни за широката публика.

След като в началото на 2009г. “евро семейството” порастна с още един член – Словакия, която с немалко усилия успя да покрие високите Маастрихтски критерии, сякаш борбата за това членство все пак си заслужава. В подкрепа на това звучат и изказванията на новия министър-председател от служебното правителство на Исландия – страна, до скоро поддържала твърдата позиция относно оставането си извън ЕС. Премиерът й, Йохана Сигурдардотир оставя впечатлението, че единствената приемлива алтернатива пред страната, силно удрена от световната финансова криза е присъединяването й към ЕС и “вносът” на стабилност – финансова и икономическа. Тази търсена стабилност, заедно със загубата на почти половината стойност на исландската крона, стопените спестявания и национализацията на редица банки бяха и част от предпоставките, довели до масовите протести и размирици в страната. А в резултат на тях се стигна и до оставка на кабинета. Така преосмисленият политически курс е показателен опит за намиране на вярната посока в днешните нестабилни икономички условия. (още…)

Иванка Петкова

Банката е крехка, изискана дама. Напоследък тя се отърсва от класическите си рискове като че ли захвърля старите си и досадни вече за носене дрехи. Банката твърдо е решила да не си създава главоболия с някаква си кредитоспособност на длъжника. Не е това работа за нея. Има си пазар – там ще се освободи от допълнителните грижи по тези досадни рискове. Поглежда към пазара и установява, че там са се появили нови участници. Петимни да купуват рискови активи. „Ах, така ли?” – оглежда се тя спокойно в новата среда, изважда рисковата част от кредитния си портфейл и го продава.

А за да си улесни живота и да не се занимава с някакви си там пазарни участници поотделно някой хубав ден просто си създава дружество, което да се занимава с тази дейност. Едно дружество със специална цел си създава тя. И за да не се грижи много-много и за него, си го поставя извън балансово. Продава си му рискови активи и то пък, от своя страна, си ги секюритизира. (още…)

Иванка Петкова

Едва ли една финансова криза може да продължи повече от година. Което означава, че и терминологията е затруднена. И не само тя – също и големите инвестиционни банки, повечето от които са от САЩ. Но ако оценките и очакванията придобиват по-голяма тежест при формиране /или загубване/ на доверието, при интерпретиране на информационните потоци, тогава…..

Не е необходимо да се припомня, че финансовите пазари са глобални – те сами напомнят за себе си. На междубанковите пазари се продава недоверие, а ликвидността далеч не е това достъпно благо, каквото беше по времето на Грийнспен. Но затова пък централните банки в момента изливат ликвидност. Щедро.

През последните няколко години управителите на риска в големите банки изглежда не са приемали задачите си с цялата й сериозност. Явно по-важно е било да се убеждава регулаторът, че с вътрешна експертиза, модели и оценки на риска се следва Базел II, отколкото да се поема отговорност. И отговорността излиза, че е била изнесена – така, че за банката да отпадне грижата за това кой ще погасява кредитът. (още…)