Блог на Институт за икономическа политика

Едва ли има някой в България, който вече да не е убеден, че държавата ни е в криза. Всеки ден четем, слушаме и виждаме коментари, прогнози и анализи за политическия и икономически живот на страната чрез детайлно, шокиращо и крещящо отразяване в медийното пространство. От сутрин до вечер страниците на вестниците и телевизионните екрани сипят все по-растящи и удебелени цифри за хиляди нови лица, останали без работа на пазара на труда, за нарастващия заплашително бюджетен дефицит, за евентуални нови данъци, с който ще се обложат доходите на групи с по-нисък социален статус, за намаляване социалните придобивки на заетите в администрацията, за увеличаване на ДДС ставката и така нататък. Само за няколко месеца усещането за хаос и приближаващ крах се настани трайно сред обществото. (още…)

В условията на неясно икономическо бъдеще за България и сериозно засегнат пазар на труда, обстоятелствата налагат да се стига по-далеч от общоприетите лавирания, за да се посрещнат предизвикателствата, съпътстващи свиващото се национално стопанство. В настоящата статия съм обърнал внимание на опциите за приложение на един от инструментите на държавата за оказване на влияние на пазара на труда, а именно минималната работна заплата (МРЗ). При ограничени възможности за монетарна политика  и все по-ограничени за фискална , успешните управленски стъпки е възможно да се крият в прилагането на нов подход по отношение на вече добре познатите ни мерки. (още…)

Логична е идеята на министър Божидар Нанев да се приеме някакъв способ за повишаване на събираемостта на здравните вноски. На практика който не плаща т. нар. вноска „здраве“, да носи административна отговорност за това и събирането на натрупаните задължения да бъде оптимизирано с налагането на определена глоба.
В момента у нас след определен брой „празни“ месеци се прекратяват здравноосигурителните права. В други европейски държави, да речем Германия и Франция, вноската е задължителна и има доста солени глоби за всички, които не я плащат. В дългосрочен план подобна промяна ще осигури повече приходи в нашата система. (още…)

През последните две десетилетия се създаде впечатление, че прилаганите в България управленски мерки в сферата на икономиката сякаш традиционно са от “второ поколение”. Този факт е положителен, тъй като предполага доза адаптивност, вместо просто копиране на модели. Например валутния борд – приложената в България версия е различна от класическата. Фиксирането на валутния курс стана при запазване на част от възможностите БНБ да провежда парична политика. Така от далечната 1997 г. до днес банковата системата „играе” по правилата на валутен борд от второ поколение. Несъмнено резултатите от режима на паричен съвет са положителни – постигна се цялостна стабилизация след въвеждането му, а в сегашните условия на световни финансови сътресения банковата ни система стои стабилно (въпреки липсата на ръст в печалбите, не отчита и големи загуби). (още…)

Йероглифът за криза и възможност в китайската азбука е един и същ. Поне това се казва в популярна реклама. Дори и това да не е така, има достатъчно основания да се погледне на кризата като на възможност. Възможност да се ускорят процеси, които иначе биха продължили много по-дълго, при това при условия, различни от установените.

Изглежда, че богатите на горива емирства от Арабския полуостров много добре разчитат китайската азбука и не по-малко прецизно прилагат наученото и то не къде да е, ами в Европа и по-точно в Германия. Така например започналата през 2007 г. вълна от придобивания на дялове в германски компании от страна на компании и държавни инвестиционни фондове (ДИФ) от Обединените арабски емирства (ОАЕ) получи особен тласък с изострянето на кризата през 2009 г. Както може да се очаква, това не остави безучастни германските политици, които само няколко месеца след въвеждането на мерки за ограничаване на чуждестранното участие в германски компании, изпаднаха в ситуация на мълчаливо съгласие и прикрита радост от новите крупни акционери в сериозно засегнатaта от спада в експорта германска индустрия.

Но нека се проследим хронологията.
(още…)

От началото на годината в следствие на глобалната икономическа криза се забелязва известно колебание и предпазливост от страна на чуждестранните инвеститори, когато става въпрос за икономиките на Централна и Югоизточна Европа, които до скоро се радваха на значителен инвеститорски интерес. Още през изминалата година за Югоизточна Европа спадът в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) бе с 22%, като Виенският институт за международни икономически анализи предвижда, че през 2009 година ПЧИ ще намалеят поне с 40-50%. Конкретно за България данните на БНБ от 17 юни сочат, че за (още…)

Безспорно привнесена отвън, световната икономическа криза съвсем логично намери своето отражение в България освен във вече споменатия общ спад на преките чуждестранни инвестиции, продължил с различна интензивност през цялата 2008 година, така и в реалната икономика чрез намаляване на обемите на българския износ от втората половина на миналата година. По този начин липсата на свободен финансов ресурс бе допълнена и от свиване на основните за страната външни пазари и на най-важния сред тях – този на страните от Европейския съюз. (още…)

Анета Димитрова

Ние не сме САЩ. Не сме и „развита“ Европа.

Ние се водим сред „проблемните 5% oт всички развиващи се пазари като БВП или 20% от общата бройка държави“.

Тъй като макро-балансът на развиващите се пазари като цяло е добър, се очаква те да се представят по-добре от развитите пазари дори и при малко „надигане“. Бидейки сред „проблемните“, към нас нямаше такива очаквания, освен ако не се вземат мерки, но публикацията не беше за това. (още…)

През 2008 година Съветът на Европа и Европейският парламент приеха т. нар. Законодателен акт за малкия бизнес в Европа (Small Business Act for Europe – SBA). SBA има за цел да подобри подходът към предприемачеството, като заложи на принципа “Мисли първо за малките!”, в процеса на вземане на решения. Чрез SBA се признава централната роля на малките и средни предприятия (МСП) в икономиката на ЕС. В тази връзка в България започват да се разглеждат различни варианти за подкрепа на общата политика на ЕС и едно от предложенията, което се подлага за обществено обсъждане е повишаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 на 200 000 лева. (още…)

Световната финансовата криза засяга пряко или косвено много държави; Швеция не е изключение. Шведската икономика, с голямата си експортна зависимост, силно се влияе от резкият спад на търсенето на световния пазар. БВП през последното четиримесечие на 2008 година спадна с 4,9 на сто спрямо последното четиримесечие на 2007 година. Рисковете за безработица в индустрията наскоро принудиха един от големите синдикати (IF Metall) да направи следното споразумение с работодателите: вместо масови съкращения, заплатата на работниците може да се намали с 20 на сто в случай на нужда. Това е уникален случай в модерната история на Швеция и показва мащаба на кризата. (още…)