Походът на емирствата: операция “Германия”, цел “Глобално първенство”
Ясен Георгиев
Йероглифът за криза и възможност в китайската азбука е един и същ. Поне това се казва в популярна реклама. Дори и това да не е така, има достатъчно основания да се погледне на кризата като на възможност. Възможност да се ускорят процеси, които иначе биха продължили много по-дълго, при това при условия, различни от установените.
Изглежда, че богатите на горива емирства от Арабския полуостров много добре разчитат китайската азбука и не по-малко прецизно прилагат наученото и то не къде да е, ами в Европа и по-точно в Германия. Така например започналата през 2007 г. вълна от придобивания на дялове в германски компании от страна на компании и държавни инвестиционни фондове (ДИФ) от Обединените арабски емирства (ОАЕ) получи особен тласък с изострянето на кризата през 2009 г. Както може да се очаква, това не остави безучастни германските политици, които само няколко месеца след въвеждането на мерки за ограничаване на чуждестранното участие в германски компании, изпаднаха в ситуация на мълчаливо съгласие и прикрита радост от новите крупни акционери в сериозно засегнатaта от спада в експорта германска индустрия.
Но нека се проследим хронологията.
—
2007 г. се отличава с две много важни сделки, пряко засягащи германски компании. През април “DIFC Investments”, част от “Dubai International Financial Centre” придобива дял от 2.2% от “Deutsche Bank”, възлизащ по неофициални данни на 1.35 млрд. Евро. Така притежаваната от емира на Дубай компания се нарежда до другите два големи институционални акционера на “Deutsche Bank” – швейцарската “UBS” и британската “Barclays”, притежаващи съответно 3.12% и 3.1% от акциите на банката.
Няколко месеца по-късно, през юли 2007 г. “Dubai International Capital”, част от “Dubai Holding” се включва в Европейската компания за въздушна отбрана и космическо пространство (EADS), в която германската “Daimler AG” е акционер с над 20%. Дубайската компания придобива 3.12% от капитала на EADS срещу 2 млрд. долара и по по този начин става един от най-големите инвеститори във втория по големина световен авиационен консорциум (производител и на самолетите Еърбъс).
Освен тези два случая с германско участие, на глобално равнище през 2007 г. започват да се очертават превръщащите се в тенденция придобивания на дялове от компании от двете страни на Атлантика от компании и фондове, пряко свързани с китайската държава и ОАЕ. Паралелно с тях анализатори отбелязват и нарaстващото влияние на компании от Русия (в т.ч. ГАЗПРОМ). Самата дискусията за ролята на държавните регулации в сделки от стратегическа важност набира сила след няколко много показателни придобивания от набиращите сила в световен мащаб ДИФ. Така например през същата година арабският държавен фонд от Абу Даби “Abu Dhabi Investment Authority” придобива 4.9% от банковата икона на САЩ – “Citigroup” в сделка за 7.5 млрд. долара, а китайската “China Investment Corporation” влиза в “Morgan Stanley” и “Blackstone”. Всичко това неминуемо намира отражение в Германия и във Франция и Великобритания, другите две водещи икономики в ЕС, където започват да се появяват призиви за защита от компании от страни като Китай и Русия и преди всичко срещу държавните инвестиционни фондове на Поднебесната империя и ОАЕ.
—
Август 2008 г. Едни от първите мерки в отговор на активността на новите глобални играчи намират израз в Германия, където след повече от едногодишно обсъждане правителството на “голямата коалиция” в Берлин постига консенсус за приемането на изменения на Закона за външната търговия, които дават право на германската държава да се намесва при сделки, които застрашават националния и интерес. Става дума за придобивания на повече от 25% от акциите, даващи право на глас, на германски компании от страна на инвеститори извън Европейския съюз или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕФТА). Новите положения в закона дават право на Берлин да преразглежда и налага вето върху сделки, които застрашават “обществения ред” или националната сигурност на федералната република.
Въпреки това в проектозакона от 30 октомври 2008 година, изрично се упоменава, че с промените в Закона за външната търговия и в правилника за неговото прилагане, спомената мярка ще се използва само в отделни случаи и че свободния инвестиционен режим продължава да бъде в основата на икономическото развитие на ФРГ. В действителност с предложената мярка се разширява обхвата на германския Закон за външната търговия, който предвижда засилен контрол върху чуждестранни придобивания на компании, ангажирани във военната индустрия, производството на криптиращи устройства или системи за сателитно наблюдение.
Тези изменения обаче, срещат критиката на различни индустриални организации, които ги окачествяват като форма на протекционизъм, имаща за цел да защити ключови немски фирми срещу придобиване от чуждестранни частни или държавни инвеститори. За много германски компании с операции в чужбина възможността за държавна намеса би довела ако не до реципрочни мерки, то поне до по-строги регулации спрямо техните капиталовложения по света.
Въпреки негативните сигнали към световната инвестиционна общност, страховете от засилващата се роля на тези нови глобални икономически субекти, често критикувани за не достатъчно прозрачното управление на огромни средства, натрупани от добива на суровини или запасяването с валутни резерви, се използват с достатъчно прагматизъм от някои германски политици, за да намерят в крайна сметка израз в приетия на 24 април 2009 г. закон, въвеждащ споменатите изменения. А те от своя страна позволяват на Федералното министерство на икономиката и технологиите да инициира проверки на сделки с чуждестранни компании или техните подразделения в Германия в срок от три месеца след сключване на договорите за придобиване, когато с тях се променя собствеността върху повече от една четвърт от дяловете.
По този начин, макар понятията като “обществен ред” и “национална сигурност” да не са много ясно формулирани от промените в закона и да предоставят поле за широка интерпретация, Германия се нарежда сред пионерите в дебата за регулиране на дейността на крупните чуждестранните инвеститори. Именно опасенията за заплаха на “национална сигурност” на САЩ и последвалото напрежение между администрацията на Буш и Конгреса, карат дубайска държавна компания, поела за близо 7 млрд. долара контрола върху шест американски пристанища (сред които тези в Ню Йорк, Ню Джърси, Филаделфия, Балтимор и др.) в началото на 2006 г. да преразгледа плановете си и да продаде пристанищните си операции в САЩ само няколко месеца по-късно.
Че ДИФ заслужено са постигнали статута на глобален играч, който никоя от развитите икономики не бива да подценява, проличава и на Световния икономически форум в Давос в началото на 2008 г., където те се радват на особено внимание. Идеите за регулация на тяхната дейност и постигане на по-голяма прозрачност съвсем естествено няма как да се доразвият, най-малкото защото такива стандарти не се прилагат по отношение на далеч по “стари” играчи като хедж фондовете и фондовете за дялово инвестиране.
Все пак по време на един от дебатите в думите на Лорънс Съмърс, понастоящем икономически съветник на Барак Обама, проличва безпокойствието на западните държави от “трансграничния национализъм”. Безпокойствието, което накара в частност Германия да се е една от първите държави, приемайки такова законодателство, като използва възможността, която европейското законодателство предоставя на страните членки да ограничават правото на свобода на движението на капитали и свободата на установяване, когато са налице основания за застрашаване на обществения ред или националната сигурност на страните членки.
—
Август 2009 г. Опасенията, че именно споменатите нови законови положения ще охладят интереса към немските фирми обаче не се оправдават. Това се доказва и от активноста, с която ДИФ от ОАЕ придобиват дялове в немски компании през първите осем месеца на годината. Последният съвсем пресен пример е от решението за обединение между германските автомобилни концерни Фолксваген и Порше. В новия автомобилен гигант акционерното дружество “Qatar Holding” е третият най-голям собственик, придобивайки първоначално 10 процента от акциите на Порше, а както се оказва след това – чрез сделката катарската компания е получила възможност в последствие да получи още по-значителен дял от новия концерн.
По-рано през годината, държавният инвестиционен фонд от Абу Даби “Aabar Investments” закупува дял от 9.1% в друг германски концерн – “Daimler AG”, за сумата от почти 2 млрд. Евро и по този начин станва най-големият акционер в автомобилостроителя, четири години след неуспешния си опит за влизане във Фолксваген.
Интересът към експортните икони на Германия бе доказан и от сделката, при която през януари “International Petroleum Investment Company” (Абу Даби), собственик на 19% от OMV, се сдобива със 70% от водещото инженерингово подразделение на “MAN AG” – “MAN Ferrostaal AG”.
—
Освен споменатите мега сделки, през последните две години Германия става свидетел на множество по-малки, при които редица строго специализирани семейни фирми, със световна известност в своята сфера, стават част от компании от ОАЕ. И въпреки протекционистките настроения само преди по-малко от година, световната икономическа криза и нейните сериозни отражения в страната износител номер едно в света, превърнаха емирствата в желани “стратегически” инвеститори, с които германските компании ще си “партнират” в постигането на набелязаните цели. Във времената на криза, произходът и обемът на свежите финансови постъпления загубиха значението си, както и впрочем се загуби и смисълът от широко дебатираните законови промени. Никой няма интерес от нови сътресения в германската икономика. Все пак на есен Германия гласува за Бундестаг…
Все пак факт е, че много от разгледаните процеси не се дължат само на кризата, но е факт, че именно кризата предоставя възможност за тяхното ускоряване. Така например, Кувейт е акционер в производителя на Мерцедес от 1974 г., а интересът към германските технологични гиганти е имало и преди кризата. Разликата е, че ако преди арабските акционери са били по-скоро пасивни играчи, търсещи диверсифициране на портфолиото и риска, притежавайки не повече от 5% дял от чуждестранни компании, то днес тяхната роля в германските компании постепенно нараства, а желанието им да са фактор при взимането на решения става все по-осезаемо. Съзнавайки ограничеността на ресурсите, с които разполагат, днес те са водени от амбицията да осигурят устойчиво развитие на своите държави, разработвайки цялостни икономически стратегии. Така ако преди няколко години, банковите институции и недвижимите имоти бяха достатъчни за умножаването на приходите, получени от постоянни покачващите се цени на горивата, спадът на цените в наши дни и нарастващите инвестиции в зелена енергия, карат още повече емирствата да пренасочват инвестициите си към високо технологичните производства на федералната република. Нещо повече, в повечето от сделките има клаузи, според които германските компании трябва да отворят дъщерни производства в страната инвеститор или най-малкото да предоставят възможност за обучение на арабски специалисти в централите си в Германия.
Според множество анализатори на световната политическа и икономическа сцена, в момента тече процес на установяване ако не на един многополюсен свят, то на свят, в който централно място няма да играе англо-саксонския модел, а фокусът ще се премества все по на изток. Така с пренасянето на редица производства в Азия и неминуемия технологичен трансфер дори на производства, които до този момент бяха строго пазени в собствените национални граници, в т.ч. на Германия, е много вероятно, денят, в който Западът няма да е водещ фактор в световните икономически, политически и технологични тенденции, да настъпи много по-бързо от очакваното.
Ясен Георгиев
Изпълнителен директор, Институт за икономическа политика
Представените коментари и заключения, изразени в материала, принадлежат на автора и не във всички случаи могат да отразят гледната точка на Института за икономическа политика.