Мисия „Шенген”: отново облаци на хоризонта
Мариана Трифонова
Критиката с марка „ЕС” като че ли се превърна в ежедневие за българските политици през последните няколко години. Един от актуалните примери в тази посока долетя наскоро от Холандия, която заяви, че ще настоява за по-строги мерки спрямо България и Румъния. Холандското правителство, подкрепено от още няколко страни членки на Съюза (вероятно Великобритания и Франция), излезе със становище, че Механизмът за сътрудничество и контрол в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да се обвърже с влизането в сила за страната ни на Шенгенското споразумение.
Естествено, позицията на България по въпроса е доста по-различна, като министърът на външните работи вече публично изрази несъгласието си с подобна корелация. Реакцията на българските власти за момента се изразява в изпращането на информация за напредъка на България и конкретните постижения на новото правителство в двата месеца от управлението му. Засега Швеция, в позицията си на ротационен председател на ЕС, също не вижда необходимост от разширяването на Механизма до Шенген. Въпреки ограничения брой на държавите, които подкрепят по-твърдия курс на ЕС към нередностите в България, темата си заслужава да бъде коментирана заради авторитета и традиционно силното влияние на тези страни в европейската архитектура.
Проблемът за готовността на нашата държава за отпадане на ограниченията и реално прилагане на Шенгенското споразумение за свободно движение на граждани трябва да бъде поставен в една по-обективна плоскост. Необходимо е да си зададем множество неудобни въпроси и след това да намерим волята да им дадем безпристрастни отговори.
България ще бъде ли напълно готова за членство в Шенген през 2011 година – без условности, допълнителни клаузи, иновативни механизми за контрол? За съжаление, отговорът е по-скоро отрицателен. Дори да бъдат въведени изискваните документи за самоличност с биометрични данни; дори да се работи активно за повишаване сигурността на външните граници на ЕС, респективно на Шенген, българските политици пак няма да могат да заявят с гордо вдигнати глави, че влизането на страната ни в Шенгенското пространство съставлява нулев риск за останалите държави в споразумението и за правата на техните граждани.
В своя блог холандският министър по европейските въпроси Франс Тимерманс подробно аргументира страховете на своята страна от евентуално прибързано влизане на България в Шенген. Отчитайки обективно динамиката на промените в двете най-нови страни членки на ЕС през последните 20 години, той признава очевидните белези на положителна промяна, но не подминава и дълбоките проблеми в двете балкански общества. Ако човек се абстрахира от първосигналната негативна реакция на отправените критики и искания за по-решителни мерки, ще открие солидната логика зад позицията на холандското правителство. Без значение дали ни харесва или не, правилното функциониране на Шенгенското пространство е тясно обвързано със стабилност в областта на правосъдието и вътрешния ред. Престъпността е сериозна заплаха, която при невнимателно боравене със свободата на придвижване може да плъзне из цялото Пространство. Вярно е, че и в момента криминалните среди успяват да заобиколят ограниченията и да пренасят незаконна дейност в други държави от ЕС, но отпадането на пограничния контрол ще облекчи неимоверно техния поход към останалите части на Европа.
В тази ситуация българските управници би трябвало да разберат, че не можем вечно да повтаряме една и съща грешка – да влизаме неподготвени в клуба и после да се превръщаме в „черната” овца на семейството. Направихме го с присъединяването към ЕС, не трябва да позволяваме това да се случи и с Шенген, защото ще бъде мултиплициран негативният ефект върху имиджа на страната.
При тези условия няма лесни и краткосрочни решения. Единственият устойчив път към гарантиране на ефективно участие на България в Шенгенското споразумение преминава през борбата с корупцията и престъпността, през възкресението на съдебната система. Горчивият опит на предходното правителство показа, че акциите „на парче” и работните цикли от доклад до доклад са контрапродуктивни. Вместо наивните опити за симулиране на активност чрез административна козметика и спорадични показни мерки са ни необходими солидни, целенасочени и координирани усилия за изкореняване на престъпните елементи от съдебната система и политическите кръгове. Все още предстои да разберем дали проверките на министерства и агенции, инициирани от новото правителство, ще се окажат поредната ПР кампания за пред Брюксел и българските избиратели, дали ще бъдат просто премазани от бюрократичната машина или наистина ще се се превърнат в бледата светлинка в края на тунела, от която общество ни отчаяно се нуждае, за да продължи напред.
Извън вътрешнополитическите пречки пред прилагането на Шенгенското споразумение, следва да бъде обърнато внимание и на външнополитическите измерения на евентуалното ни влизане в свободното пространство. Наред с множеството позитиви, сред които несъмнено е отварянето на Стара Европа за българските граждани и специалисти, на преден план излизат и някои неблагоприятни последствия. Необходимостта от гарантиране сигурността на външните граници на ЕС и Шенген поражда опасност от капсулиране спрямо балканските съседи извън споразумението. Като погранична държава България ще изнесе на плещите си пасивите от по-строгия контрол спрямо гражданите на Сърбия, Македония и Турция. И докато страни като Македония и Хърватска са много близо до отпадането на визовия режим с ЕС, то 50-годишните неуспешни опити на Турция да стане част от Съюза и сложните отношения на поствоенна Сърбия с ЕС не помагат за улесняването на двустранните им контакти с България като бъдещ член на Шенген, въпреки формално добрите междусъседски отношения.
Не бива да забравяме, че Турция и Сърбия са своеобразните порти на България съответно към Азия и Западна Европа. Образуването върху Балканите на една вътрешна зона от Шенгенското пространство между Румъния, България и Гърция вероятно ще има положително отражение върху културното, политическо и икономическо интегриране на „тройката”, но ще затрудни дълго желаното консолидиране на Балканския полуостров. Дори в момента членството в ЕС на тези страни поставя невидима разделителна линия между областта на относителна стабилност и тази на „размирните” Западни Балкани. Изкуственото поставяне на прегради пред свободното общуване със съседите определено не съвпада с българските национални интереси. Затова, още преди формалното си влизане в Шенген, България трябва да работи активно не само за собственото си синхронизиране със стандартите на останалите страни, но и за видимото придвиждане напред на балканските държави извън Европейския съюз.
България несъмнено трябва да се погрижи и за урегулирането на отношенията с другите държави от Черноморския регион, които все още изостават значително в своя преход към стабилна демокрация. Отново опитите на страната за влизане в Шенген трябва да бъдат съчетани с лобистка дейност за по-активно ангажиране на Европейския съюз с Черноморския регион и постсъветската зона.
Става ясно, че дългосрочните интереси на страната ни предполагат по-скоро предпазлив подход и умерени стъпки към Шенгенското споразумение, отколкото отчаяни опити за бързо влизане в Пространството. В този ред на мисли, може би искането на холандското правителство за обвързване на напредъка в правосъдието и вътрешния ред с членството в Шенген не е чак толкова лоша перспектива за България. Вероятно подобна корелация би забавила значително приемането ни в клуба поради очевидната неподготвеност да решим проблема с корупцията, престъпността и съдебната система. Погледнат от друг ъгъл обаче, подобен развой на събитията може да се интерпретира и като спечелено време – време, което България трябва да използва, за да минимизира външнополитическите негативи на присъединяването чрез активно участие в инициативите на ЕС за регионално сътрудничество като Черноморска синергия и Източно партньорство.
Изместването във времето ще позволи и по-внимателно планиране на миграционната политика на страната с оглед на новите възможности за професионална реализация на българските граждани в други европейски държави. Несъмнено след възстановяването на националната икономика от световната криза (което се очаква да започне след 2011 година) ще се появи и необходимост от попълването на изнесените трудови ресурси с работна ръка от трети страни, като този процес също трябва да бъде внимателно планиран и регулиран.
Мариана Трифонова
Асистент проекти, Институт за икономическа политика
Представените коментари и заключения, изразени в материала, принадлежат на автора и не във всички случаи могат да отразят гледната точка на Института за икономическа политика.
септември 4th, 2009 at 15:45
Поздравления за статията!
Явно е, че в ЕС си взимат поука от присъединяването ни през 2007 г. и когато става дума за нови членки, било то на Съюза, било то на Шенгенското споразумение, ще важи правилото “Два пъти мери, един път режи”.
Но докато дойде време да прескочим и тази бариера, наистина е по-важно да помислим какво можем да направим преди да станем част от шенгенското пространство, а именно:
- няма ли Шенген да затрудни контакта с населението с български произход в Западните покрайнини или до тогава всички наши сънародници там ще имат българки паспорти;
- няма ли Шенген да усложни още повече издаването на визи на туристическите групи от страни извън ЕС – така важни за бранша;
- няма ли Шенген да отвори вратите си за дребната българската престъпност. Ако предположим, че и днес Шенген не е пречка за организираната престъпност, то възползвайки се от всички права, произтичащи от споразумението, е съвсем реално да зачестят най-малко съобщенията за просяци и джебчии с българско гражданство в столиците на европейските държави. Нещо, което ще бъде поето като топъл хляб от европейските таблоиди и тогава никаква държавна реклама на България и българския туризъм няма да има резултат.