Възможно ли е кризата да възстанови необлагаемия минимум и прогресивното облагане на бизнеса?
Надя Йоргова
През последните две десетилетия се създаде впечатление, че прилаганите в България управленски мерки в сферата на икономиката сякаш традиционно са от “второ поколение”. Този факт е положителен, тъй като предполага доза адаптивност, вместо просто копиране на модели. Например валутния борд – приложената в България версия е различна от класическата. Фиксирането на валутния курс стана при запазване на част от възможностите БНБ да провежда парична политика. Така от далечната 1997 г. до днес банковата системата „играе” по правилата на валутен борд от второ поколение. Несъмнено резултатите от режима на паричен съвет са положителни – постигна се цялостна стабилизация след въвеждането му, а в сегашните условия на световни финансови сътресения банковата ни система стои стабилно (въпреки липсата на ръст в печалбите, не отчита и големи загуби).
Данъчната реформа, предприета през 2008 г., също може да се определи като “подобрена” версия. Що се касае до дохода на физическите лица и корпоративната печалба, пропорционалното данъчно облагане е запазено в класическия си вид и „плоскост”. Същевременно, тежестта върху едноличните търговци е по-висока – 15% върху доходите им от стопанска дейност, вместо плоските десет. Сегашната ставка на практика представлява намаление на размера за сметка на разширяване на обхвата от доходи, върху които е дължима, включвайки и необлагаемите до тогава минимуми. При анализа на данъчната реформа, в разглеждания пакет мерки се има предвид освен намалената данъчна ставка и премахнатият необлагаем минимум. Върху този минимум до 2008 г. не се начисляваше подоходен данък, което предполагаше и значителния дял “сива” икономика от недекларирани доходи. Това обективно ощетява както служителите, които не са изцяло осигурени спрямо реално положения труд, така и публичния сектор, който пропуска приходи от “скрити” осигуровки и данъци.
Интересното в случая е, че тези принципно либерални мерки бяха взети в период на ляво-ориентирано управление на държавната машина. Това показва, че теоретичните постановки са едно, а управленската политика, лобирането и защитаването на интересите на определени групи – съвсем друго. Сред най-силно облагодетелстваните от така направената реформа е бизнесът, в което няма нищо лошо, доколкото именно той е тази част от системата, която създава работни места и предизвиква тласъка към икономически растеж.
За по-ясно определяне на ефектите от данъчната реформа трябва да обърнем внимание на публичния сектор в цифри. С просто око се забелязва, че данъчната реформа се отрази положително върху резултатите в приходната част на бюджета за 2008 г. В условия на глобална икономическа криза, приходите към консолидирания бюджет в България нараснаха с 13,5% спрямо 2007 г. Само преките данъчни постъпления, които включват данъците върху доходите и корпоративната печалба са се увеличили с 14,5%. Тези цифри (без да включват влиянието на инфлацията) говорят за по-висока събираемост и принос на реформата към “изсветляване” на икономиката. На база на тях, вече можем да коментираме и ефекта от премахнатия необлагаем минимум и прогресивно данъчно облагане.
В сферата на частния сектор, освен посочените “неравности” в облагането, съществуват и административни пречки пред започването на бизнес, както и изискване за значителен от гледна точка на прохождащите предприемачи начален капитал. Това очертава не особено благоприятна среда за малките и средни предприятия, които представляват около 99% от икономиката. За решаването на тези значими проблеми и подпомагане на националното стопанство, очевидно е налице нужда дори от трето поколение нормативна и регулаторна рамка. Тя, от своя страна трябва да “изглади” различията между данъчните ставки, да ограничи административните препятствия и да реши въпроса със сегашната разпределена между служител и работодател осигурителна тежест.
През настоящата година проявленията на глобалната криза започнаха да дават отраженията си и върху България. Прогнозираният темп на изменение на БВП беше коригиран от заложения в бюджета ръст от 4,7% към спад от 6,3%. Компонентите на този спад са затрудненият и намаляващ износ, спадът на вътрешното търсене, съкращаването на разходите от страна на производителите, растящата безработица и т.н.
В този смисъл всяка допълнително иззета или намалена единица данъчно-осигурителна тежест придобива съществено значение. Не трябва да се пренебрегва и социалната функция на осигурителните фондове, които покриват здравни и пенсионни плащания, плащания за майчинство, помощи при безработица и трудови злополуки. Но при сегашните нива на тежест, размерът на осигуровките до известна степен елиминира положителните ефекти от намалено данъчно бреме. След като осигуровките представляват приблизително 1/4 от приходите в бюджета, а чрез него се преразпределя голяма част от брутния вътрешен продукт, то тогава намаляване и оптимизиране на осигурителната тежест е напълно възможно. Също така, подобна мярка би стеснила и рамките, в които държавата изземва и пренасочва „свежите“ пари на бизнеса.
Осигурителната тежест, освен всичко останало, е и трудно разбираема и неясна. Тя съставлява средно около 30% от всяка средна работна заплата, като най-голямата й част отива в пенсионен фонд. Общата стойност споделено се внася от работодател и работник в съотношение приблизително 60 към 40. Пропорцията варира спрямо различни фактори: година на раждане, категория полаган труд, размер на общия доход.
Намаляването на тежестите върху бизнеса е задължително при търсене на икономическа активност и растеж. След като се премахна необлагаемият минимум и прогресивното облагане, и това даде положителен тласък, то може да се очакват подобни резултати и от намаляване на осигуровките като анти-кризисна мярка.
Основанията на управляващите за досегашното запазване на сравнително високо равнище на осигурителна тежест, могат да се намерят в няколко посоки – опасения от намаляване на бюджетните приходи, необходимост от социални функции на държавата и др. В същото време могат да се приведат и немалко разумни контра аргументи в защита на повече икономически стимули в условията на криза.
Относно опасенията от намаляване на приходите в бюджета – през 2009 г. около 40% от БВП се преразпределя от държавата, а над половината от тях са за поддържане на административен капацитет със съмнителна ефективност. Този сравнително голям публичен сектор предполага и голям размер на плащаните за служителите му осигуровки. Принципното им намаляване би се отразило в намаляване и на перо нелихвени текущи разходи в бюджета. От друга страна, при намалени данъчно-осигурителни тежести, частният сектор би могъл да наема работна сила при по-ниски разходи и така да запази или дори да увеличи заетостта. А това може да редуцира бюджетните разходите по програми за временна заетост, както и разходите за социално подпомагане. По този начин, евентуалните пропуснати социално-осигурителни приходи могат да се компенсират от намалени разходи и по-големи възможности за предприемачество.
Значим положителен ефект ще се постигне и при “изсветляване” дори само на половината от сивата икономика, която въпреки намалелия си дял след данъчната реформа, варира между 20 и 25% (оценката е базирана на изследвания, направени с „меки” методи). Факт е, че работещите в частния сектор декларират среден месечен доход от около 530 лв., докато в обществения той надвишава 700 лв. При равни други условия и при запазване пропорционалното облагане и намаляване осигуровките, може да се стимулира осигуряване на служителите в частния сектор върху по-високите им реални доходи.
Несъмнено, силен положителен сигнал биха били и мерките, ориентирани към пазара на труда. С оглед на постоянно растящата безработица, именно те трябва да са далеч по-концентрирани и ефективни. Към момента осигурителната тежест, която работодателите понасят е значителна в общите разходи за наемане на работна сила. Същевременно, кризисните проявления се намират и в достигналата през юли 7,62% безработица (с ръст от 0,33% спрямо предходния месец). В тези условия част от вече иззетите като осигуровки средства се връщат обратно под формата на бюджетни разходи за недотам ефикасни социални програми.
Погледнато от по-широк ъгъл, с данъчната реформа икономическата дейност в България след 2008 г. се опрости и стимулира, макар че има още възможности за бъдещи реформи. Някак по-лесно се възприема и разбира единната ставка, отколкото се следяха границите на необлагаем минимум или тези, над които доходите се облагаха с 20-22-24%. Факт е, че най-високо платените заети лица бяха и най-силно облаганите, и те едва ли биха се разделили доброволно с по-голяма част от възнагражденията си в името на „социална справедливост”. Справедливостта и социалната функция на държавата могат, и би следвало да са приоритет по-скоро на разходната, отколкото на приходната политика. Тоест при едно и също ниво на приходи би могла да се води качествена социална политика в унисон със заложените правителствени приоритети, и без тя да е функция от данъчно-осигурителната тежест.
Въпреки набиращата скорост криза и свързаната с нея предпазна позиция на инвеститорите, „ремонтът” на данъчната система до голяма степен спомогна за запазване притока на чужди инвестиции през 2008 г. През първата година на пропорционално облагане, чуждите капитали в страната ни значително допринесоха за приходите в бюджета. През кризисната в глобален план 2008 г., в България чуждестранните инвестиции все още достигаха размер от 6,16 млрд. лв., а индустрията дори “порастна” с цели 3%. Според песимистичните прогнози, дълбоката и продължителна рецесия няма да подмине България, но тя ще се усеща със закъснение поради по-слабото развитие на икономиката в цялост.
При отворения (зависим от вноса и износа) характер на българската икономика, без възможност за плаване на валутния курс, пазарът на труда е онзи буфер, който в най-голяма степен ще поеме ударите на кризата. Следователно там трябва да се търсят предотвратяване на негативни ефекти и постигане на баланс между предлагане и търсене на труда. Ако песимистичният сценарий се сбъдне, ще са необходими бързи и ефикасни мерки. Такива могат да бъдат предложените осигурителни облекчения, тъй като ефекта им е осезаем и те могат да се предприемат дори в течение на финансовата година (за разлика от промени в данъчните ставки, които могат се правят в началото й).
В обобщение на казаното дотук, въпреки че в икономиката нищо не е нито само добро, нито само лошо, второто поколение данъчна политика, която се води от 2008 г. насам може да се оцени по-скоро положително. И за да продължат да се усещат положителните ефекти от проведената данъчна реформа, следващата стъпка логично би била към усъвършенстването й, вместо своеобразно връщане “назад” към необлагаеми минимуми и стъпаловидно данъчно облагане. Разбира се, данъчно-осигурителната политика е част от общата икономическа политика на страната и не трябва да се дели от нея. Но при следването на поставените национални приоритети, тя трябва да е разумна и премерена. Евентуалното възстановяване на необлагаеми минимуми и прогресивно облагане, при равни други условия би означавало загуба на ефективност както от частния, така и от публичния сектор. Това, от своя страна може силно да засегне конкурентоспособността на страната ни. При все по-осезаеми кризисни проявления, поемането на подобен риск е недопустимо. Въпреки че през последните двадесет години нито един кабинет не е повторил управленския си мандат, това далеч не означава, че икономиката няма необходимост от последователност и приемственост при воденето на икономическа политика. Напротив, световната финансова и икономическа криза, която вече постави България пред сериозни предизвикателства, може само да провокира постигане на икономическа последователност и приемственост в провежданите политики.
Надя Йоргова
Директор „Икономически проекти и програми“, Институт за икономическа политика
Представените коментари и заключения, изразени в материала, принадлежат на автора и не във всички случаи могат да отразят гледната точка на Института за икономическа политика.