Новата Европейска комисия – наддаването започна!
Мариана Трифонова
Дебатът около сформирането на новата Европейска комисия се разгоря още при гласуването за неин председател. Макар досегашният заемащ поста, португалецът Жозе Мануел Дурау Барозу, да беше единствената кандидатура, съществуваха сериозни опасения относно неговото преизбиране. Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки обявиха още през лятото подкрепата си за Барозу, но номинацията му срещна сериозен отпор от страна на “Зелените” и значителна част от социалистите. В крайна сметка на 16 септември Европейският парламент го остави начело на „европейското правителство”, като той успя да спечели доверието на 382 депутати, 219 гласуваха „против”, а 117 избраха да не вземат отношение.
Предизвикателствата на външната среда и в частност икономическата криза предполагат максимално бързо уреждане на въпроса относно състава на бъдещата Комисия. Предвид все по-усложнените процедури по изслушване в парламента и одобрение на кандидат-комисарите бързото протичане на договарянията около разпределението на ресорите се превръща в абсолютна необходимост.
В този ред на мисли е много интересно българското участие в този процес. Страната ни бе изправена пред дилемата дали да запази един вече утвърден политик с влияние и контакти в Брюксел или да заложи на партийна кандидатура, която да гарантира синхрон между сигналите, излъчвани от правителството и българския представител в Европейската комисия. Премиерът Бойко Борисов заложи на втората опция, като номинира бившия евродепутат и настоящ министър на външните работи Румяна Желева. Независимо от различните „за” и „против” в публичното пространство, с това решение дискусията постепенно се прехвърли към възможния ресор на бъдещия ни комисар. В крайна сметка се оказа, че българската страна е изявила интерес към четири области, като финалната селекция е прерогатив на Председателя на ЕК.
Едноличното решение на г-н Барозу обаче в никакъв случай не означава, че то е взето напълно самостоятелно. Именно тук започва преговорната надпревара и лобирането от страна на държавите членки. За България този интензивен диалог ще бъде доста труден, защото няма опит и не е напълно запозната с „правилата на играта”.
В унисон с позицията на предходното правителство и най-вече с апелите на президента Георги Първанов България заяви претенциите си към ресор „Енергетика”. Основен аргумент в тази посока е, това че за нас като най-сериозно засегнати от газовата криза през януари 2009 г., тази сфера е жизненоважна и е пряко обвързана с националните интереси. За съжаление подобна обосновка не изглежда достатъчно сериозно на фона на слабите енергийни позиции на България и зависимостта й от Русия. Наличието на сериозни проблеми в дадената област едва ли е най-добрата рецепта за спечелването на съответното комисарско място. По подобен начин изглежда и кандидатурата ни за ресор „Инфраструктура”. България е известна с традиционно лошата си транспортна мрежа, недостатъчния брой и при това незавършени магистрали, както и корупционните скандали около изграждането им.
Третият възможен вариант, посочен от българска страна, е „Земеделие и регионално развитие”. Тук отново на преден план излиза въпросът с международната репутация на България и печалната й известност със спирането на средствата по предприсъединителния инструмент САПАРД във връзка със съмнения за корупция, злоупотреби и източвания на европейски пари. Емблематичен в тази посока е случаят „Людмил Стойков – Марио Николов”. Той нашумя и с факта, че в публичното пространство бяха огласени връзките му с президента Парванов. От друга страна, България е малка балканска държава с традиции в аграрното производство, които надхвърлят измеренията на статуквото и настоящото състояние на упадък в сектора.
Последната сфера, за която България кандидатства, е “разширяване”. Г-жа Желева вече изрази предпочитанията си към този ресор. Той определено отговаря на българските интереси, а и в новата Комисия той получава едни по-широки измерения, като обхваща не само процесът на разширяване, но и Източно партньорство и Политика на добросъседство. След присъединяването си към Европейския съюз България се стреми да се превърне в център на стабилност на Балканите и да служи като модел за останалите страни от региона, отправили поглед към Брюксел. Тази амбиция би могла да се реализира на база двустранни и многостранни контакти за споделяне на опит и добри практики, както и посочване на потенциални проблеми, изхождайки от неуспехите на страната в борбата с корупцията и ниската степен на усвояемост на еврофондовете. В допълнение, стратегическото географско положение на страната й определя ключова роля в диалога с Черноморския регион, а традиционно добрите източни контакти в резултат на процесите от близкото минало са поредния плюс в полза на българската кандидатура. Бихме могли да заключим, че България има легитимни интереси в този ресор и нужните психологически предимства за успешното му ръководство.
Разбира се, не трябва с лека ръка да бъдат подминавани и пасивите в българската кандидатура. Сложната институционална ситуация в ЕС, последствията от икономическата криза и трудните уроци от прибързаното присъединяване на България и Румъния в своята съвкупност доведоха до умора от разширяването или най-малкото до загуба на предишния ентусиазъм. Поставянето на България – страната, която се сочи като азбучен пример в аргументите на противниците на присъединяването на Западните Балкани, начело на този ресор би могло да доведе до нови препятствия и последващо блокиране на преговорните процеси за страните кандидати и потенциални кандидати от Югоизточна Европа.
В заключение, българската дипломация би трябвало да прояви гъвкавост и изобретателност в разговорите за разпределяне на постовете в Европейската комисия. С оглед и на предстоящите промени, свързани с влизането в сила на Лисабонския договор, отстояването на националните интереси и хармонизирането им с общоевропейските се превръща в задължително условие за ефективното членство на България в ЕС.
ноември 25th, 2009 at 17:21
Браво!
Много добра стаатия за реалното разпределение на сферите на влияние на отделните страни в ЕС.Действително това вероятно ще бъде ресора на България.