Блог на Институт за икономическа политика

Йероглифът за криза и възможност в китайската азбука е един и същ. Поне това се казва в популярна реклама. Дори и това да не е така, има достатъчно основания да се погледне на кризата като на възможност. Възможност да се ускорят процеси, които иначе биха продължили много по-дълго, при това при условия, различни от установените.

Изглежда, че богатите на горива емирства от Арабския полуостров много добре разчитат китайската азбука и не по-малко прецизно прилагат наученото и то не къде да е, ами в Европа и по-точно в Германия. Така например започналата през 2007 г. вълна от придобивания на дялове в германски компании от страна на компании и държавни инвестиционни фондове (ДИФ) от Обединените арабски емирства (ОАЕ) получи особен тласък с изострянето на кризата през 2009 г. Както може да се очаква, това не остави безучастни германските политици, които само няколко месеца след въвеждането на мерки за ограничаване на чуждестранното участие в германски компании, изпаднаха в ситуация на мълчаливо съгласие и прикрита радост от новите крупни акционери в сериозно засегнатaта от спада в експорта германска индустрия.

Но нека се проследим хронологията.
Read the rest of this entry »

От началото на годината в следствие на глобалната икономическа криза се забелязва известно колебание и предпазливост от страна на чуждестранните инвеститори, когато става въпрос за икономиките на Централна и Югоизточна Европа, които до скоро се радваха на значителен инвеститорски интерес. Още през изминалата година за Югоизточна Европа спадът в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) бе с 22%, като Виенският институт за международни икономически анализи предвижда, че през 2009 година ПЧИ ще намалеят поне с 40-50%. Конкретно за България данните на БНБ от 17 юни сочат, че за Read the rest of this entry »

Безспорно привнесена отвън, световната икономическа криза съвсем логично намери своето отражение в България освен във вече споменатия общ спад на преките чуждестранни инвестиции, продължил с различна интензивност през цялата 2008 година, така и в реалната икономика чрез намаляване на обемите на българския износ от втората половина на миналата година. По този начин липсата на свободен финансов ресурс бе допълнена и от свиване на основните за страната външни пазари и на най-важния сред тях – този на страните от Европейския съюз. Read the rest of this entry »

Анета Димитрова

Ние не сме САЩ. Не сме и „развита“ Европа.

Ние се водим сред „проблемните 5% oт всички развиващи се пазари като БВП или 20% от общата бройка държави“.

Тъй като макро-балансът на развиващите се пазари като цяло е добър, се очаква те да се представят по-добре от развитите пазари дори и при малко „надигане“. Бидейки сред „проблемните“, към нас нямаше такива очаквания, освен ако не се вземат мерки, но публикацията не беше за това. Read the rest of this entry »

Интеграционните процеси на Стария континент от средата на миналия век се превърнаха в глобален феномен, в символ на универсалните ценности, които трябваше да донесат така необходимия мир на Европа след две изтощителни световни войни. Read the rest of this entry »

През 2008 година Съветът на Европа и Европейският парламент приеха т. нар. Законодателен акт за малкия бизнес в Европа (Small Business Act for Europe – SBA). SBA има за цел да подобри подходът към предприемачеството, като заложи на принципа “Мисли първо за малките!”, в процеса на вземане на решения. Чрез SBA се признава централната роля на малките и средни предприятия (МСП) в икономиката на ЕС. В тази връзка в България започват да се разглеждат различни варианти за подкрепа на общата политика на ЕС и едно от предложенията, което се подлага за обществено обсъждане е повишаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС от 50 000 на 200 000 лева. Read the rest of this entry »

Световната финансовата криза засяга пряко или косвено много държави; Швеция не е изключение. Шведската икономика, с голямата си експортна зависимост, силно се влияе от резкият спад на търсенето на световния пазар. БВП през последното четиримесечие на 2008 година спадна с 4,9 на сто спрямо последното четиримесечие на 2007 година. Рисковете за безработица в индустрията наскоро принудиха един от големите синдикати (IF Metall) да направи следното споразумение с работодателите: вместо масови съкращения, заплатата на работниците може да се намали с 20 на сто в случай на нужда. Това е уникален случай в модерната история на Швеция и показва мащаба на кризата. Read the rest of this entry »

Икономическа криза изправи България на кръстопът за избора й на политика в условията на глобална несигурност на икономическите агенти. Динамичната среда поставя пред всяка държава въпроса за ролята й, за намесата й или въздържането й от намеса в поцесите в националното стопанство.
Мерките в глобален план варират в зависимост от мащаба на националната икономика, обвързаността й и зависимостта й от външната икономическа среда, сигурност на вътрешните финансови пазари. На този фон чрез опитите за успокояване на световните финансови пазари започнаха да се вливат държавни средства. Последва приемането на крупни пакети с държавно финансиране и активизиране на държавата като пряк участник в икономически процеси, с временно изоставяне на чисто регулативните й функции. Read the rest of this entry »

За “човешкия материал” и неговите качества през последната седмица се изговори и изписа много. Но все през призмата на политическата принадлежност и предизборните стремежи на трескаво озъртащите се за избиратели партии. Отвъд злободневните коментари обаче, ясно се очертават резултатите от демографското развитие на българското общество в последните двадесет години и тенденциите за неговото развитие за следващите няколко десетилетия. А те от своя страна поставят въпроси, чиито отговори не се подчиняват на четиригодишни мандати и предизборен PR. Това са отговори, които освен по време на избори, все повече ще определят поведението на всички икономическите субекти в страната в дългосрочен план.

Но нека да разгледаме фактите. Само допреди няколко месеца, основният проблем пред българския бизнес беше липсата на кадри, в някои сектори се стигна до внос на работници от близко и далеч, написа се и Национална стратегия по миграция и интеграция, която има за цел ефективното регулиране и контролиране на миграционните процеси в помощ на икономиката. Оказа се, че за да поддържа темпа си на развитие, българската икономика има спешна нужда от свежа работна ръка, която обаче не е налична в страната. И “спасението” дойде в лицето на кризата, а предчувствието за нарастване на безработицата измести доскорошния дефицит на човешки ресурси, започна все по-осезаемо да витае във въздуха и да дава първите си резултати. Read the rest of this entry »

Напоследък заглъхнаха дискусиите около важността и времевия хоризонт за въвеждане на евро валутата като основно разплащателно средство в България. Вниманието ни се отвлича от все по-осезаемите ефекти от финансовата, наред и  с разразилата се в началото на годината газова криза, както и всички останали ежедневни “горещи” теми. Така неусетно изминаха повече от две години членство на страната ни в ЕС и същевременно извън еврозоната и дори извън Валутния механизъм II. Плюсовете и минусите около потенциалната крачка в тази посока също остават до известна степен забулени в мъгла и недотам ясни за широката публика.

След като в началото на 2009г. “евро семейството” порастна с още един член – Словакия, която с немалко усилия успя да покрие високите Маастрихтски критерии, сякаш борбата за това членство все пак си заслужава. В подкрепа на това звучат и изказванията на новия министър-председател от служебното правителство на Исландия – страна, до скоро поддържала твърдата позиция относно оставането си извън ЕС. Премиерът й, Йохана Сигурдардотир оставя впечатлението, че единствената приемлива алтернатива пред страната, силно удрена от световната финансова криза е присъединяването й към ЕС и “вносът” на стабилност – финансова и икономическа. Тази търсена стабилност, заедно със загубата на почти половината стойност на исландската крона, стопените спестявания и национализацията на редица банки бяха и част от предпоставките, довели до масовите протести и размирици в страната. А в резултат на тях се стигна и до оставка на кабинета. Така преосмисленият политически курс е показателен опит за намиране на вярната посока в днешните нестабилни икономички условия. Read the rest of this entry »